ПРОФАНА̀ТОР м. 1. Църк. Осквернител на свещено учение. Световните хроники на Проспер Аквитански .. запазват образа на Филип Араб, първият овластен профанатор на християнството. А. Рождественский, ИРОРИ [еа].
2. Книж. Лице, което опошлява, принизява някаква дейност, свързана с високи естетични, морални или социални изисквания и стойности, напр. изкуство, наука, политика. Ж. Г. беше перфектният профанатор, със свежите си червени бузки, споменът за него е като за дядо Коледа. Нищо, че приличаше на Бай Ганьо по избори. А. Янакиева, ИМ [еа].