ПРОФАНИЗЍРАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Профанирам, принизявам, опростявам. Но Далчев .. не иска да профанизира поетичното си развитие с досадни, еднообразни, монотонни жалби за себе си. Съвр., 1975, кн. 2, 63. Трудно се пише за авангардистко изкуство. Всяка критика е тълкуване и .. самият процес на изясняване на смисъла в голяма степен профанизира артистичното събитие. Дем., 2001, бр. 66 [еа]. Прогресивното (и ставащо вече опасно) обедняване на българското общество профанизира самата ценностна система на демократичните промени. Ние, 2002, бр. 10 [еа]. профанизирам се страд. Наемник в собствената си страна — това е нелепо, но и кощунствено! Това е най-грубият опит да се профанизира един висок дълг и да се раздели армията от народа. БВ, 2007, бр. 2 [еа].

ПРОФАНИЗЍРАМ СЕ несв. и св., непрех. Книж. Принизявам се, представям се като недостоен за нещо възвишено; профанирам се. Знаеш, че по-жестокото убийство е, когато поетът се профанизира и в последна сметка обезличи. Тогава убийците на поета могат да бъдат наистина спокойни. Св. Жеков, ЛА [еа]. Под силното въздействие на елинистическия религиозен синкретизъм, в който се сливат митове, култове и обреди на божествата от различни вери, аристократическата орфическа доктрина постепенно изгубва езотерическия си характер. С отслабването па властта на царете в Тракия учението им се профанизира. В. Фол, ДТ, 13.


Източник: Речник на българския език (онлайн)