ПРОФАНЍРАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Принизявам нещо, обикн. възвишено, свещено или сложно интелектуално явление с висока стойност, като го представям опростено, изкривено, погрешно; профанизирам. Мъдростта е най-точен еквивалент на изкуството и .. не обича преразказването. Това само би я профанирало. Мъдростта трябва да се усвои, да се запомни. ЛВ, 2002, бр. 23 [еа]. Напиращите да бъдат възприети като съвременен духовен елит .. обезцениха и профанираха понятието интелектуалец .. Как можем да възвърнем достойнството на понятието. Дем., 2001, бр. 43 [еа]. Учението на „Живата Етика“ не е за слаби сърца .. и ако няма закалени сърца, по-добре е да не се започва. Не бива да профанираме светлото Учение. Р. Бърдарска, Съч. ІІ (превод) [еа]. профанирам се страд. Литературата .. трябва да служи на култа на хубавото и на доброто. У нас .. печатното слово всеки ден се профанира. К. Величков, ПССъч. VIII, 235.
ПРОФАНЍРАМ СЕ несв. и св., непрех. Книж. Принизявам се; профанизирам се.