ПРОФАНЍРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от профанирам като прил. Книж. Който е представен принизено, с опростена и изкривена същност, стойностна характеристика; профанизиран. Читателят има всички основания да се чувства подведен, тъй като загадъчното напрежение угасва и темата намира една профанирана проблематизация. БЕЛ, 1999, кн. 2-3 [еа]. „Последна дупка на кавала.“ Използвам това профанирано заглавие, защото напълно се покрива по баналност с проблема. Дем., 2001, бр. 238 [еа].