ПРОФАНЍРАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от профанирам и от профанирам се; профанизиране, профанация, профанизация. 250-300 дела годишно на съдия е непосилно натоварване, защото такъв голям обем води неизбежно и до профаниране на работата. Дем., 2001, бр. 98 [еа]. Допускането, че с човешкия живот може да се търгува, представлява по думите на самия Кант, „профаниране на неговата святост“. ДП, 2000, кн. 44 [еа]. Профаниране на класическо произведение.