ПРОФА̀НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който се отнася до профан. Я прегледай тая пародия на статия, дето е излязла изпод профанското ми перо. Л. Дилов, ПБД, 143. Аз се гневя и противя на подобни профански мнения — че модата е нещо празно, нещо повърхностно. Кеш, 2001, бр. 17 [еа]. Профанско тълкувание. Профанско предаване.

2. Който се отнася до принизеното, делничното, най-обикновеното битово в живота на хората; профанен. Противоп. свещен, сакрален. Артист? Наистина примамлива професия — възвишена, стояща над всичко ежедневно и профанско, — като изключим само театралния касиер. Б. Ничев, А (превод) [еа].

ПРОФА̀НСКИ. Книж. Нареч. от прил. профански. Проблемът е в актьорите .. Ще ви дефинирам съвсем профански — никой не се държи в живота така, както нашите актьори играят в ситуационни сериали. С, 2005, бр. 4597 [еа]. Обясненията му звучат профански.


Източник: Речник на българския език (онлайн)