ПРОФА̀НЩИНА ж. 1. Само ед. Качество на профан. Профаните не са в Биг Брадър, просто участниците в мисията демонстрират всеобщата профанщина и незнание, което витае в главите на българите от началото на века. Ег, 2005, бр. 96 [еа]. Редакторът трябва да уволни светкавично всеки, който не може да пише на български — и без това профанщината в говора на съквартирантите е тотална, остава и зрителите да решат, че думата „отрязан“ се пише с „Д“. С, 2005, бр. 4597 [еа].
2. Проява или постъпка на профан. Каква дълбока профанщина — да се мисли, че тараторът е десерт! Д. Кисьов, Ш, 487. Включването на Алековия герой в проекта на столевовата банкнота беше наречено гавра, издевателство и профанщина. Кап., 2005, бр. 41 [еа].