ПРОФИЛОМЀТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. Техн. Уред за измерване на грапавостта на обработвани метални повърхности. Измерванията на грапавостта и повърхностната твърдост са извършени с помощта на профилометър по стандартни методики. Д. Георгиев, ТВ [еа]. Принципът на работа на интерференционните профилометри се базира на обстоятелството, че ако към изследваната повърхност се насочи светлинен сноп, то вълновият фронт на този сноп при отражение от изследвания участък на повърхността, ще се деформира в съответствие с неравностите на повърхността. ИР, 2006, кн. 11 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)