ПРОХВРЪ̀КВАМ, -аш, несв.; прохвръ̀кна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. За птиче — пораствайки, започвам да хвърча, научавам се да хвърча, придобивам способност да хвърча; прохвърчавам. Двата големи щъркели .. носят храна на малките щъркелчета .. И как жадувах да ги видя да прохвръкнат и те и да започнат малко по-малко да летят около комина! Т. Влайков, Пр I, 19. Малките [щъркелчета] вече бяха прохвръкнали и сами ходеха да се хранят. Елин Пелин, ПР, 77.
2. Прен. За момче или момиче — пораствам и влизам в младежка възраст. — Коминкина Цвета .. — Че тя кога стана мома! Вчера беше дете .. — От Великден прохвръкна, — рече Ана. Днес я видях на литията. Като картинка. Елин Пелин, Съч. III, 101-102.