ПРОХЛА̀ЖДАМ, -аш, несв.; прохладя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Създавам, донасям прохлада, правя нещо да бъде прохладно; разхлаждам. На този рът посетихме Извора — така се нарича обилният с вода извор, който лете прохлажда и пои Радомир. Ив. Вазов, Съч. XVII, 146. Южният вятър пояжда планините, и изгаря пустинята и като огън опаля тревата. Но за бързо изцеление над всичко служи мъглата; падащата роса прохлажда от пек. Библ. [еа]. Въз три хълма горделиво / Пловдив се възноси. / И Марица бистро, леко / гърди му прохлажда, / и Балканът отдалеко / поздрав му проважда. Ив. Вазов, Събр. съч. II [еа]. И кърпичката розова [докладчикът] изважда, / страните си ветрее и прохлажда. Ем. Попдимитров, СР, 71. прохлаждам се, прохладя се страд. На запад долината се прохлажда от още една река: Искрец. Ив. Вазов, Съч. XVII, 39.
ПРОХЛА̀ЖДАМ СЕ несв.; прохладя̀ се св., непрех. Правя да ми бъде прохладно; разхлаждам се. В ресторантите виждах щастливци да ядат всичко по волята си и да се прохлаждат със златното пилзенско пиво. Ив. Вазов, Съч. XI, 117. Като се разбудиха и прохладиха с умиване, .., Джевдет и Рашид се премениха. Ц. Гинчев, ГК, 375. Невянка .. беше излязла през фойето на каменния балкон, за да се прохлади. Ив. Вазов, Съч. XXV, 169.