ПРОХЛЍПВАМ, -аш, несв.; прохлѝпам, -аш, св. 1. Непрех. Хлипам веднъж или няколко пъти, от време на време; изхлипвам. Търсеха ме, викаха ме — майка ми прохлипваше и зовеше. Т. Генов, ДОД, 25. — Престани! Не ми прави трагедии. Остави ме да се съвзема и да обмисля. Тя се тръсна пак върху леглото, зарови глава във възглавниците, като прохлипваше и трепереше. П. Славински, ПЗ, 309.
2. Прех. Казвам, изричам нещо с хлипане; изхлипвам. — Марине! Синко! — прохлипа мама и затисна с кърпа очите си. Д. Бозаков, ДС, 12. И тъкмо тогава дойде хлапето. — Бърдоква... лошо — едва можа да прохлипа то от умора. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 299.