ПРОХЛУ̀ЗВАМ, -аш, несв.; прохлу̀зя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Охлузвам, наранявам нещо при триене; ожулвам. Дохожда Иорги. Дългото му съсухрено лице е пак прохлузено. Той пак се е завирал из канарите да търси имане. Д. Немиров, Б, 166. прохлузвам се, прохлузя се страд.
ПРОХЛУ̀ЗВАМ СЕ несв.; прохлу̀зя се св., непрех. Разг. 1. Наранявам се при триене в нещо; охлузвам се, ожулвам се. Дохожда Иорги. .. Той пак се е завирал из канарите да търси имане, иначе как ще се прохлузи? Д. Немиров, Б, 166.
2. Промъквам се, провирам се, прокрадвам се. Знаех, че още се намирам в предверието на живота и че трябва да сторя нещо, за да ме пуснат в хола. Да разбия вратата ли или пък да се прохлузя някак тихомълком, все едно, нещо трябваше да сторя. Ж. Драгостинова, П [еа]. Тези дни се „прохлузи“ една информация, че са били „раздадени“ З милиарда лева на чиновници от бордове.