ПРОХО̀ДКА ж. Спец. В минното дело — изкопаване, прокарване на канал, тунел в мина или за хидротехническо съоръжение. Това си мислех, докато слушах обясненията на Емин за „проходките“ и плановете на бригадата [на миньорите]. Н. Хайтов, ШГ, 236. Бай Стамен се изказа след инженера .. и обяви, че неговото звено обещава един метър и шестдесет сантиметра средна дневна проходка. Т. Монов, СН, 100. — На хоризонталните проходки на месец по план се предвижда 30 м напредък. РД, 1958, бр. 321, 2. След набавянето на по-мощни компресори, пробивни инструменти строителството се ускорява. Докато през 1949 г. в тунел „Козница“, са прокопани всичко 923 м, през 1950 г. общата проходка достига 1723 м. Д. Деянов, ПЖ [eа].
– От рус. проходка.