ПРОХОРТУ̀ВАМ, -аш, несв. и св., непрех. Диал. Проговорвам, проговарям; продумвам, прохоратявам. — Що думаш, бабо Ивано? И в наше село ли има вещици? — И в нашето зер, ами как? .. — Аз не съм чула, никой дума не е прохортувал. М. Смилова, ДСВ, 102. Б о с и л к а: — На прага да зарежем, че да се знай кога Божко е прохортувал. К у н а: — Аз сега сефте го чувам. Ц. Церковски, ТЗ, 58. Найда не отвори уста дума да прохортува. Н, 1884, кн. 5-6, 392. Ханжарът и правата сабя .. младенецът наченва да ги употребява преди да прохортува. Т. Шишков, ТС, 22.
– Друга форма: п р о х о р о т у̀ в а м.