ПРОХРИПТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; прохриптя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, св. 1. Непрех. Хриптя веднъж или от време на време; изхриптявам.
2. Прех. Казвам нещо с хриптене; изхриптявам. На поляната дотича с подкосени нозе пратеник от Преспа. И само това можа да прохрипти, с последни сили: — Къде са войводите? Д. Талев, ГЧ, 446. — Назидание за предателите и безчестниците! — прохриптя с особен глас старият учител. Н. Стефанова, ОС, 162. — Ех, какви взеха вече да ги снимат по тия списания! — казва с видимо раздразнение Стилиян. — Какви? — замислено прохриптява Мишо, бавно премествайки поглед от извивката на съвършеното ти голо рамо към инатливата ти, издадена напред брадичка. Ег, 2004, бр. 91 [еа].