ПРОХЪ̀ЛМЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от прохълмя като прил. По който има тук-там хълмове или издатини. Подир доста спускове и качванета през прохълмена планинска пустиня .. ние се спряхме на едно ридче. Ив. Вазов, Съч. ХV, 61-62. Един ден аз се къпя и чувам викове. Озъртам се и какво да видя? Лазо във водата току пред прохълмената скала, хванал се за една издатина и реве. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 123.