ПРОХЪ̀ЛЦВАМ, -аш, несв.; прохъ̀лцам, -аш, св. 1. Непрех. Хълцам веднъж, няколко пъти или от време на време. В е л и к а: — На̀ .. не слушай мене, чумавата. (Прохълцва.) Пробвали сме и глад, и студ .. ще пробваме и овеса. Т, 1962, кн. 1, 69. След десетина минути Емил прохълца задавено и отвори очи. В. Райков, ПВ, 44.
2. Прех. Казвам нещо с хълцане. Борислав хълца от изпитото вино, ръката му шари под покривката на масата .. „Да бием комунистите!“ — прохълцва той. А. Гуляшки, СВ, 175.