ПРОЦЀПВАМ, -аш, несв.; процѐпя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Разцепвам нещо, правя процеп, междина в нещо. Неговият [на клека] жилав корен се беше врязал в малката каменна пукнатина .. и с една гигантска .. сила бе процепил коравия камък на две. Н. Хайтов, ШГ, 8. Той носеше брада, защото .. долната му челюст беше процепена и малко разкривена — през Първата световна война е бил ударен с шрапнел. П. Славински, ПЗ, 41. ● Обр. Ракетите тревожно процепиха лазура и сипнаха високо над утрото бързогаснещо сияние. А. Страшимиров, УШ, 22. Далече проехтя гръм и червена светкавица процепи небето. И. Петров, НЛ, 262.
2. За силен звук, глас, гръм и под. — разнасям се, прозвучавам рязко, силно в пространството. Самотен изстрел остро процепва тишината — той е близък, някъде из урвите на Плачковица. М. Кремен, Б, 98. Звънтеше оръжие, безнадежден глас процепваше тишината в предсмъртен ужас. П. Стъпов, ГВ, 9. Зловещият писък на сирената процепи въздуха. К. Калчев, ЖП, 301. — Ах! — изпищяло врабчето, .., когато страшен гръм процепил небесата. Чичо Стоян, ДК, 36. Общ гръмлив и продължителен хохот процепи кръчмата. Елин Пелин, Съч. І, 26. Изведнъж висок плач, плач на жена процепи селото. Й. Йовков, СЛ, 73. процепвам се, процепя се страд.
ПРОЦЀПВАМ СЕ несв.; процѐпя се св., непрех. Разцепвам се, нацепвам се, цепя се. Било такава суша, че земята изсъхнала и се процепила. Н. Хайтов, ШГ, 52. Изведнъж тя [скалата] се процепи, разлетя се като шепа листа, издухани от ковашки мях, и до нас стигна глухия тътен на взрива. Н. Хайтов, ШГ, 96. Гората се процепи от жален вой, писък и скимтене. О. Василев, ДГ, 112.