ПРОЦИТЍРАМ, -аш, св., прех. Книж. Цитирам нещо изцяло; изцитирам. Барбара се усмихна тъжно .. Погледът ѝ спря на вестник „Таймс“ и тя му процитира наизуст рекламата на вестника, която бе я разсмяла преди малко: „Хората по върховете четат...“. Б. Йосифова, БЧМ, 228. И по-специално става дума за оня пасаж, който аз ще си позволя да процитирам дословно: „Тримата шопи умници поели към село Дървеница. Насред пътя видели една любеница“. П. Незнакомов, АБМ, 39. От онова, което досега е казала тя, аз не мога да си спомня нещо да го процитирам, макар че съм един от ония, които се славят с добра памет. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 235. процитирам се страд.