ПРОЧЀТЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от прочета като прил. 1. Който е бил изчетен от някого. Четенето, мое момче, не се състои в количеството на прочетените книги, а в начина и системата на четенето. Д. Габе, МГ, 97. Прочетено произведение.
2. Като същ. прочетено<то> ср. Обикн. членувано. Текст или произведение, които са били обект на четене. Аз изваждах учебника, четях на глас, сетне вдигах глава и преразказвах прочетеното. Кр. Григоров, ОНУ, 26. Всичко, което Филипо възприемаше, пораждаше нови мисли, понякога противоположни, понякога аналогични на прочетеното и възприетото. Сл. Боянов, СК, 35.
◊ Прочетен вестник; прочетена книга. Разг. 1. Употребява се за човек, който е много добре опознат (и поради това понякога безинтересен, отегчителен, досаден). А историята измислих тъкмо за това — за да ме разберете по-добре. — Но ти, синко, отдавна си прочетена книга за мене. Ат. Мандаджиев, БЦР, 29-30. 2. Нещо банално, старомодно, неактуално. Един поглед към блузката издава, че вкусът на певицата вече е прочетен вестник. Нов., 2006, бр. 104 [еа].