ПРО̀ЧИЙ, про̀чая, про̀чее, мн. про̀чие и про̀чии, прил. Остар. Книж. Друг, подобен; прочее, прочие. Ако в младостта не обдържиш стремлението на страстите, то не ще можеш вече да се въздържиш от тях във всичкий си прочий живот. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 14. На родолюбивите ми съотечественици и .. прочиите там наши търговци, .., из признателни чувства този си труд посвещавам. Т. Шишков, ИБН, 5. Человек в предисторически времена е преминувал живот, който освен дарът на словото с нищо друго не го е отличавал от прочиите животни. СбДЧ, 220. Гледат да му земат из ръцете онова, щото му е сам Бог дал, да го уподобат на прочиите Божии твари. Х. Йоанович, Ц (превод), 2. Това ръководство са состави с желание да може да принесе полза .. и на прочиите наши соотечественици, що живеят във Влашко, Молдова. 3. Княжески, ПРШ (превод), 10-11.