ПРО̀ЧИТ м. 1. Прочитане, четене. Прочитът на романа се зафана посред пълна тишина. Ив. Вазов, Съч. ХІ, 148. Прочитът на вестника продължил. Съобщавало се, че българската гимназия в Битоля имала много добре уреден кабинет. Хр. Бръзицов, НЦ, 239. За една пиеса, според Молиер, се съди не само от прочита, а — и от представлението. Т, 1954, кн. 3, 5. Първи прочит. Внимателен прочит.
2. Прен. Ново, различно разбиране, възприемане, тълкуване на нещо. Със своята богата, многосмислова художествена структура творбата поражда и множество различни „погрешни“ прочити. Култ., 2007, бр. 19 [еа]. Нов прочит. Съвременен прочит. Пазарен прочит на изборите. Аналитичен прочит на престъпното поведение. Романтичен прочит на историята.
3. Само ед. Остар. Учебен предмет в началните класове на училището за усвояване на умението да се чете; четене. Преподаваеми предмети. ..; на ІІ-рото отделение Български прочит от Читанка. Ч, 1870, кн. 6, 176. Година първа: Запознаване и изричане чисто на думите; начален прочит. У, 1871, бр. 1, 260.
◊ Книги (книга) за прочит. Разг. Художествена литература, главно белетристика; прочитни книги. Земал съм си само книги за прочит, но имам ли време за тях? Ив. Вазов, ПЕМ, 109. Ще река на книжаря в Трекляно: „Давай учебниците. Избери ми и някоя книжка за прочит, ама да е най-хубавата, най-интересната“. Кр. Григоров, ОНУ, 90.