ПРОЧУ̀ВАМ, -аш, несв.; прочу̀я, -у̀еш, мин. св. прочу̀х, прич. мин. страд. прочу̀т, св. 1. Непрех. Започвам да чувам, за първи път или отново. Идете и разкажете Иоану, каквото чувате и виждате: слепи прогледват и хроми прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват, мъртви възкръсват и на бедни се благовествува. Библ. [еа]. Още преди да са дошли мощите, слепите взеха да проглеждат, глухите да прочуват. Сега, 1998, бр. 284 [еа]. Създай му, Боже, създай му, / да продума и прочуе! / Господ се смили към Станка, / че си е клето сираче: / прочу момчето, продума. Нар. пес., СбВСтТ, 729.
2. Прех. Правя някой или нещо да стане известен, да се разчуе за него. Н а й д е н: — Ти си мислиш, че той [Живко] като се е на широко прошетал, за тебе го е направил, тебе да прочуе. Р. Стоянов, М, 12. Копринарството е прочуло Бурса. С. Бобчев, ПОС (превод), 204. // Прославям. Токуджи Хайакава прави изобретението, което наистина го прочува — механичния молив. Тъкмо с него е записан в хрониките на индустриалните находки. Кеш, 2002, бр. 10 [еа].
3. Прех. Диал. Чувам нещо за някого, получавам известие от някого. — Ха добре си дошъл, Стойко, как са вашите, живо ли са, здраво ли са, .., ами сестрата ти прочувате ли я, харно ли е и тя, здраво ли е? Г. Караславов, С, 19. Манолица се сърдеше на Манол. .. Тя не знаеше как да подхване, но старецът я изпревари. — А прочуваш ли момчетата? — попита той нетърпеливо. Г. Караславов, Избр. съч. V, 211. — Какво става с чича ти Кира? Прочу ли го нещо .. научи ли какво ще правят с него? Г. Караславов, ОХ ІV, 194. прочувам се, прочуя се страд. от прочувам във 2 и З знач.
ПРОЧУ̀ВАМ СЕ несв.; прочу̀я се св., непрех. Ставам широко известен, придобивам голяма известност. Той искаше да излезе в света, да се прочуе там, да стане голям и почитан търговец. П. Спасов, ХлХ, 332. Прочу се майстор Григори да издига църкви, манастири и да прави сводове на мостове. Ламар, ГМ, 41. Нищо и никакво село беше Малово, ала се прочу изведнъж. Вече в цялата околия приказваха за него. Кр. Григоров, Н, 70. –Зигмунд Фройд се прочува със своята психоанализа. Мон., 2006, бр. 2623 [еа]. Прочул се е стари деда Янко, / че си има девет мили сина. Нар. пес., СбНУ XLIX, 110. ● Нар.-поет. З а ч у с е, п р о ч у с е; ч у с е, п р о ч у с е. Зачу са Стоян, прочу са / голем е Стоян търговец. Нар. пес., СбВСт, 537. Чул се е Павел, / чул се, прочул се, / дору до царя, / че има Павел / двори каменни, / порти железни. Нар. пес., СбНУ І, 189-190. // Прославям се. Пак дохождали сватовници за Василена, — каза той. — Голяма хубавица, прочу се навсякъде. Й. Йовков, АМГ, 74. Приживе Бах се прочува най-вече като превъзходен органист, макар че е и композитор. Т. Вълчев, СВЛ (превод) [еа].