ПРОЧУ̀ТОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от прочут; известност, популярност. Прочутостта изглежда отстрани съблазнителна и приятна, но всъщност е много деспотична и сурова. // Слава, прослава. Изглежда, че дето има прочутост, и завист има. Й. Радичков, НВ, 153.