ПРОША̀РЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от прошаря като прил. 1. За коса, брада, мустаци и под. — който е започнал да посивява, да побелява, който е примесен с бели косми, кичури. Той беше седемдесетгодишен, як и здрав старчуга, с прошарена коса. Елин Пелин, Съч. С, 167. Старата жена .. бързо се изправи. Кърпата се смъкна от прошарените ѝ коси. М. Грубешлиева, ПП, 64. Прошарените му буйни мустаци и брада се жълтеят около устата като у всички страстни пушачи. Д. Калфов, Избр. разк., 321-322. Мъжът поклати глава. Прошарената му брада изглеждаше четвъртита. А. Каменова, ХГ, 36.
2. За човек — който има посивяла, започнала да побелява коса, брада и под. В редакцията .. видяха там Петко Славейков. .. — Че ние какво ще правим, бае Славейков? — питаше го висок прошарен мъж. В. Геновска, СГ, 31. — София! — трепна мургавият момък, .. — Стой! Стой! Има време! — обади се съседът му, мустакат прошарен селянин. М. Грубешлиева, ПИУ, 7.
3. За сянка — който не е плътен; шарен. На прошарената сянка до варосания дънер, опрял глава на лапите си, лежеше Мурджо. Цв. Ангелов, ЧД, 6. Няколко лози .. хвърляха над двора прошарена сянка. Д. Ангелов, ЖС, 20. Нахранените излетници потърсиха с очи по-мека трева и прошарена сенчица. А. Каралийчев, НЧ, 23.