ПРОШЀНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. 1. Писмена молба, жалба или изложение, съдържащо някакво искане, отправено към ръководен орган. — Ела с мене в двореца и аз ще ти покажа купища заявления, прошения, петиции — всичко живо моли княза да отърве страната от тая анархистична сган. В. Геновска, СГ, 114. Славейков .. се залавя .. да пише по за грош-два прошения на хората. П. П. Славейков, Събр. съч. VІ (1), 100. Двамата редяха думите на новото прошение до Високата порта против безпътния митрополит. А. Христофоров, А, 263. В турско време, .., той бил учител, и от освобождението постоянно даваше прошения за пенсия. Елин Пелин, Съч. І, 18. Всеки жител на България може да подава прошения до надлежните власти, но само от своето име. ПОУ, 14. Исково прошение. // Разш. Молба, искане. На трапезата нищо не искайте, освен ако ви явно заборавят; но прошението ви да бива сякога учтиво и благородно. Е. Васкидович, ПП (превод), 97. Тертер .. поиска помощ от гърците, нъ Андроник отказа прошението му. Д. Войников, КБИ, 164-165.
2. Църк. Молитва. В първото прошение молим Бога да просвети нашия разум с благодат от Духа Святаго. Хр. Данов, ППК (превод), 103. В ония служебници, които са в Будин печатани, има благопотребни прошения. З. Петров и др., ЧБ (превод), 32. Според вярата си всякий ще получи от Бога изпълнението на прошението си. ЦВ, 1859, бр. 433, 2.