ПРОШЕПТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; прошептя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. прошептя̀л, -а, -о, мн. прошептѐли, св., прех. Прошепвам; изшепвам, изшептявам. Това е за сина ми, за моя син — прошептя забързано женицата. Б. Райнов, ЧЪ, 8. Объркването я владееше изцяло .. — А какво трябваше да направя според тебе? Тя изхлипа. И през сълзи прошептя: — Не знам! Но ти си чудовище! Ст. Вълев, ВИ [еа]. Като че ли самата нощ бурлива / в ухото ѝ тревожно прошептя: / — Смени квартирата веднага! Нийде / не бива да излизаш из града! Бл. Димитрова, Л, 150. прошептявам се, прошептя се страд., прошептявам си, прошептя си възвр. и взаим.