ПРО̀ШЛЯК, мн. -ци, м. Диал. Просяк. Чуждият имот си е чужд. Не мога да съм прошляк, аз съм чирпански селянин. А ние сме горди хора! Дем., 2001, бр. 181 [еа]. Дори самият цар не може да се досети какво означават думите на срещнатия орач за синовете му: „Имам троица .. Единият краде, ама не е айдук; другият проси, ама не е прошляк; третият коле, ама не е касапин“. Нар. прик., БНТв Х [еа]. Органите на реда непрекъснато правят проверки и се опитват да изгонят прошляците, но до този момент не са се увенчали с успех. Мон., 2007, бр. 2859 [еа].
– Друга форма: п р о̀ с л я к.