ПРОШУМОЛЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от прошумолявам. Единственият звук, който чувате, е прошумоляването на вятъра в боровете. Върх., 2007, кн. 10 [еа]. Момчилка познаваше .. целия този път през Равна гора. Познати ѝ бяха и тия внезапни прошумолявания на косовете, и крясъците на сойките, и тъмнината на усойните букаци. Д. Ангелов, ЖС, 77.