ПРОШУ̀ШВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от прошушвам и от прошушвам се. След втория коктейл за полковника Галя развеселена предаде длъжността „асистент“ на Весела. Договориха се след кратко прошушване. Ст. Вълев, ВИ [еа].
