ПРО̀ШЧАНИ неизм. прил. Само в съчет.: прошчани поклади. Диал. Сирни заговезни. Най-после дохождат „прошчани поклади“. Тогава всички се прощават. Т. Панчев, РБЯд, 272.

– От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.


Източник: Речник на българския език (онлайн)