ПРОШЪ̀ПВАМ, -аш, несв.; прошъ̀пна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. прошъ̀пнат, св., прех. Остар. и диал. Прошепвам. Старият Кардам [гадателят] извади сребърна плоча, потопи я в паница с вода, прошъпна думи — и наново извади плочата. Н. Райнов, ВДБ, 34. — Бог да спаси добрия болярин, загина в бой — прошъпнаха неколцина от дружината. Ст. Загорчинов, ДП, 501. С невинен смях сърцето чака / дори и смътния мираж / на бели корабни платна, / .. / и вест желана ще прошъпне. Д. Дебелянов, С 1946, 115. прошъпвам се, прошъпна се страд. прошъпвам си, прошъпна си възвр. и взаим.