ПРОЩА̀ВКА ж. Диал. Прощаване, сбогуване. На прощавка с горянина пихме студена вода от бъклето, което младата дърварка, .., напълни от близкия леден извор. Ст. Станчев, НР, 73. Каза ли ѝ [на Рада] нещо, пошушна ли ѝ в тая прощална целувка, .. не можа да се чуе от гърмежа отвън .. През тая последна и няма прощавка, .., Соколов един поддържаше сражението със стотина неприятели. Ив. Вазов, Съч. ХХІІ, 223.


Източник: Речник на българския език (онлайн)