ПРОЩА̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е свързан с прощаване при раздяла. Пътят ни свърши. .. Обърнах се назад, за да обгърна с прощален поглед планината. Н. Хайтов, ПП, 57. Подир конниците вървяха жените пеш с прощални китки цвете, накъсано от градинката. А. Каралийчев, ТР, 171. И дълго в мен звучаха прощалните му думи: „Пази се, Митке! Чу ли?“. М. Гръбчева, ВИН, 405. Прощален обичай. Прощална среща. Прощално писмо.


Източник: Речник на българския език (онлайн)