ПРОЩЀНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Прощаване, опрощение, прошка. Прощавай в душата си, а не само да търпиш. Търпението е временно, а прощението вечно. Ст. Грудев, АБ, 202. Марина потърси молитва .., ала във всичко припомнено се говореше пак за грехове, пак за прощения. Г. Стоев, Зав., 95. П.: — Що говори Исус за прощението на греховете? О.: — Всякой грях и хула ще ся прости на человеците. КТЕМ, 227.
– Друга (диал.) форма: п р о щ е н ѐ.