ПРОЩЪПУ̀ЛНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Разг. 1. Традиционен празник за прохождането на дете с обред за предсказване на бъдещето му; прощъпалник. Това е синът ми .. Определено има афинитет към техниката. Когато му правихме прощъпулник, първото нещо, което си взе, това беше фотоапаратът. Кеш, 2002, бр. 24 [еа]. ● Обр. Стана ясно, че старателно замисления прощъпулник на новосъздадената държава Косово, .., няма да мине съвсем без проблеми. Кап., 2008, бр. 22 [еа].
2. Пита или баница, която се меси за прохождането на дете. ● Обр. Те са извършили една важна културна задача на времето си ..: да месят прощъпулника на току-що родената българска поезия. П. П. Славейков, Събр. съч. VІ (1), 70.
3. Малко, едва прохождащо дете. Всеки бърза, тласкан от неотложни грижи: плана в предприятието, детски ясли за прощъпулниците, детски градини за по-големите. О, 1978, кн. 6, 14. С дълбок трепет родителите и близките наблюдават към кой предмет ще се насочи прощъпулникът, защото според предмета, към който се насочи, се определя уж трудовата и житейска съдба на бъдещия гражданин. ЛФ, 1958, бр. 21, 1. — Това е Роби — представи тя прощъпулника. — Здравей, Роби — махна му с ръка Мишел. Цв. Генчева, МГ (превод) [еа]. — Той е все още бебе прощъпулник — напомни тя на обляната в сълзи Ана. Цв. Генчева, МГ (превод) [еа].
4. Прен. Разг. Човек, който започва нова професия, занимава се отскоро с нещо, още неопитен; новак, прощъпалник. Те бяха хабилитирани доктори, а не прощъпулници в науката. Черемухин, П, 14. Иван Цанев пишеше великолепни стихотворения .. Сега, гледам, .. мешави се сред прощъпулници и се мъчи да изглежда като тях. Св. Жеков, КК [еа].
5. Прен. Разг. Начало, старт, първа публична изява в някаква дейност; прощъпалник. — Как се решихте да напишете най-скандалната книга от времето на социализма „Сивият дом“? — Тая книга беше прощъпулникът ми в писателския занаят. Шоу, 2007, бр. 27 [еа].
– Друга форма: п р о щ а п у̀ л н и к.