ПРОЯ̀ДАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); проя̀м, проядѐш, мин. св. проя̀дох, прич. мин. св. деят. проя̀л, св., прех. Прояждам. Десет години .. червеи проядат ствола на тоя самотен и мощен духом дъб. П. П. Славейков, Събр. съч. VІІ, 9. Мислят, че причина на тая болест са някои гъбици, които проядат утробата на бубата [копринената буба]. Лет., 1874, 186. Въжето прояда камъкът. Послов., БНТв ХІІ [еа]. проядам се, проям се страд.