ПРОЯСНЀНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от прояснен. Видях как всички се съсредоточиха в думите му и в себе си, и как лицата им не загубиха своята проясненост, защото те бяха влезли в хода на мислите на нашия евристик, а този ход на мисли беше толкова прост, толкова човешки. Л. Дилов, ТС [еа].