ПРРР междум. 1. За наподобяване на шум от прелитане на птица и др.; фърр, пърр. — Държа ей тъй дизгините и правя цигара. Конете си вървят полека .. Изведнъж като каза нещо пррр! Дуган ли беше, дропла ли беше — не знам. Че като казаха сега онези ми ти коне: ще бягаме — иди, че ги спри. Й. Йовков, Ж 1945, 225. — Защо се стреснахте така? — Ами вижте — казва Даня, — там е онази бяла птичка, тя понякога — случва се! — да хвръкне и — пррр! — да отлети. Фак., 2000, кн. 4 [еа]. Метне се, да речем, някой на аероплана .. и дорде го чуеш да рече „пррр...“ над главата ти, изгуби се и още не ти изсъхнала плюнката, ходил в Ерусалим и си иде хаджия. Чудомир, Съч. ІІ [еа].
2. За наподобяване на шум от бръмчене на мотор, машина; бръм. Когато ги запрегна и задърпа поводите им, откъм сред село дочу бръмченето на машините: — так, так, чат, чат, пррр... бух, бух, пррр. Кр. Григоров, Н, 18.
3. Подвикване при спиране на коне, волове и под.; тпрру. Всекидневният уличен шум вече хлуеше през разтворената врата и пълнеше книжарницата .. И отеднаж — звънък тропот на кола с железни шини и синджири, чаткане на подковани копита, продран глас: — Пррр, стооой, пусто! Пред вратата на книжарницата спря бричка с чергило и два коня. Д. Талев, ГЧ 1989 [еа].