ПРУД, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Който лесно се разлютява; сприхав, лют. Прудо сърце не трае. Н. Геров, РБЯ ІV, 321.
2. Който е нетърпелив. Ева като чула така, много мъчно ѝ станало и отчто била много пруда, рекла му. Н. Геров, РБЯ ІV, 321.
– Друга форма: п р ъ д.