ПРУЖИНЍРАМ, -аш, несв., непрех. 1. За пружина — проявявам основното си свойство да се свивам (при натиск) и разпускам (при теглене, огъване) и да възстановявам първоначалното си състояние. Тази пружина не е добра, защото е много твърда и почти не пружинира.
2. За предмет — осъществявам, поемам движението на пружината (пружините), която (които) съдържам или с която (които) съм свързан. Бе прегледала всичко — дори гардероба и тоалета, бе опитала с ръка как пружинира леглото. П. Вежинов, НБК, 71. Погледна [Михаил] назад и видя синята кола да пружинира на ресорите си по изровения път. Г. Мишев, ЕП, 73.
3. Прен. Наподобявам движението (свиване, разпускане, огъване) на пружина. Беров знаеше една полянка, покрита с вековна изгнила трева, която, като стъпваше, приятно пружинираше. Д. Кисьов, Щ, 187. Дървото се превиваше и пружинираше, кожичките падаха. Ем. Станев, ПЕГ, 20. Ако се свие стоманена жица и отново се пусне, тя приема първоначалната си форма. Стоманата е еластична — пружинира. Хим. VII кл, 1965, 64. Делевски разпери в ужас ръце, изскочи на улицата и хукна надолу. Пинтов .. излезе и като пружинираше леко в коленете, като че гонеше заек, търти след него. Г. Караславов, ОХ, 354. Обувката я гледаш стегната, прибрана, ще речеш — малка, а вътре кракът освободен, пружинира. Й. Йовков, ОЧ, 8. ● За стъпка. Въпросът е сериозен и внимателното му обсъждане поглъща още доста коняк, тъй че когато най-сетне решаваме да продължим пътя си, ние вече се назоваваме по малките си имена и стъпките ни леко пружинират. Б. Райнов, НН, 349.