ПРУСА̀ЩИНА, мн. няма, ж. Неодобр. Установен ред, начин на живот, атмосфера, дух, характеризиращи се с военщина, ограниченост, надменност, простащина. Той [Христо Луков] е безкрайно амбициозен и поддържа коренно противоположна на Заимов концепция. .. Всъщност единият разкрива прусащината като цялостна система за подготовка на армията, а другият — класическата руска доктрина. Е. Каранфилов, Б III, 38. Немалко момчета започнаха открито да мърморят против този и оня командир. Ругаеха прусащината, критикуваха правителството, че държи такива некадърници в казармата. П. Илиев, ЛВ, 32. Без карта, без посока, без нито един местен човек, който да ни покаже пътя, ние бяхме сред нивите в тъмната нощ, напуснали частта си, отскубнали се с риск от хладния обръч на прусащината. В. Ченков, ПС, 104.


Източник: Речник на българския език (онлайн)