ПРУ̀СИН, мн. пру̀си, м. Немец от областта Прусия; прусак. Лозенградските силни позиции могат да бъдат зети само след шестмесечна обсада, и то от пруси. Ив. Вазов, Съч. V, 8. Северно от Полша, по юговъзточния бряг на Балтийско море, живели латиши, които от X-ото столетие начнали да ся наричат пруси. Г. Йошев, КВИ (превод), 235. През януари 1871 г. прусите почнали да бомбардират Париж с тежка обсадна артилерия. Ист. X кл, 1951, 117. В Просвещението прусите стоят на висок степен. Й. Груев, УЗ, 109.