ПРУСИЯ̀НИН, мн. прусия̀ни, м. Остар. Книж. Прусак (в 1 знач.), прусин; прус, прусец, прусиянец. По примера на цяла Франция направиха и в градеца Шлестат народна стража сѐ от млади момчета .. Един от тези млади войскари извести на капетанина, че близо при града са показали една дивизия конници прусияни. У, 1870, бр. 3, 46. Около началото на 13 век рицарите от Тевтонския поряд углашиха прусияните на християнство. Ив. Богоров, КГ, 132.