ПРУСТ, пру̀стът, пру̀ста, мн. пру̀стове, след числ. пру̀ста, м. Остар. и диал. 1. Отворена покрита част от къща, през която се влиза в нея; трем, отвод1, чардак, одър, пулата. Надлъж пред стаите имаше пруст, висок само на две-три стъпала над земята, обграден с дъсчени перила. Й. Йовков, ВАХ, 46-47. Състои се [Вакарелската къща] от ниска изба, вкопана в земята и в етажа, с разпределение от открит чардак и кьошк, соба, в къщи и пруст. П. Теофилов, К, 86. Къщата имаше широки стрехи, двукрили кепенци на всеки прозорец и неголям пруст на десетина стъпала от земята. Б. Обретенов, С, 60. Чакаше да го покани я в собата, я в другата стая — да не стои в пруста като чужденец. В. Андреев, ПР, 104.
2. Коридор. През един дълъг и тесен пруст влязохме в хубаво наредена стая. Т. Влайков, Съч. III, 45. Веднъж тя влезе в пруста. Така, както тичаше запъхтяна, с отворени уста, като ме забеляза на вратата, спря. П. Михайлов, ПЗ, 197. В половина уврат място човек може си направи на два ката по четире млого добри стаи и пруст между тях, щото да живее слободно една челяд. Ив. Богоров, СЛ, 16.
3. Голяма стая, използвана като гостна или всекидневна; трем. Залата, или по-добре, широкият пруст, .., беше вече осветен. Ив. Вазов, Съч. VI, 24. В жилището на занаятчията, колкото и беден да е той, освен спалнята, имаше и гостна, наричана тогава „пруст“. Д. Казасов, ВП, 40. А тии [къщите] са състоят от една стая, доволно широка, съзидана обично или от камък, или от талпи .. В нея стая имат общое огнище де цяло семейство обядват и вечерят, и гости там приемат, и наричат я пруст. Г. Раковски, П I, 31.