ПРУ̀СТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. и диал. Който се отнася до пруст. Ангелина през това време се беше свряла в чергите си у прустната стаичка и се зави през глава. А. Страшимиров, ЕД, 44.


Източник: Речник на българския език (онлайн)