ПРЪ̀ВНИНА ж. Диал. Съпруга или съпруг от първи брак; първа обич, първо либе, първо венчило. Далеч от да познай, че това е снаха му, на Василя булката, пръвнина на сина му, още повече се задълбочаваше в жалостни мисли. Ил. Блъсков, ИС, 120. — Радке ле, пръвнино моя, / изнес ми, Радке, дятето, / дятето, мъжката рожба, / да му са бачко порадва, / че ша в Нейково да пода. Нар. пес., СбНУ II, 79. ● Нар.-поет. П р ъ в н а п р ъ в н и н а. Стоян Петрани думаше: / — Петрано, пръвна пръвнино, / мене ми писмо довтаса / от царя, уж главатаря / на царска служба да ида. Нар. пес., CбНУ XXV, 94. Булчя при коня стоеше / и на Стояна думаше: / — Стояне, пръвна пръвнина! Нар. пес., Н. Геров, РБЯ IV, 323.