ПРЪ̀ДЛЬО, -то, мн. -вци, м. Разг. Пренебр. Човек, който често пърди. Смее ся и пръдльо, ала не му е драго. Н. Геров, РБЯ IV, 324.
Разг. Грубо. За изразяване на отрицателно отношение към човек, обикн. когато е неопитен, неумел, но проявява високо самочувствие. Самси са пръдлю похвали. П. Р. Славейков, БП II, 104. Пръдльо пърстен продаваше, / никой му го не купеше. Нар. пес., К. Шапкарев, СбНУ III, 43.
◊ <И> от пръдля грош. Диал. Вулг. Употребява се, за да се подиграе някой, който се хвали.