ПРЪ̀СКАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Пръскане. Въздухът, прохлажден от пръсканието на шадравана, беше напълнен с аромат на цветя. Е. Белами, ССГ (превод), 90. Па може би и яд го е било на британский народ, затова той измисли някакви си уряди за пръскание на кораби и за налитание под вода. Й. Груев, СП (превод), 41. Колко и какви работи би имало още да чуете и да научите, ако да щяхте! Но да прекъснием засега тук .. за пръсканието на парите. П. Р. Славейков, ПХС, 25. Тукашните официални турски кръгове искат да противодействат на тая агитация и неразположение чрез пръсканието на слухат, че в най-ближно време ще са назначи един христиенин за главен губернатор на Дунавския вилает. НБ, 1877, бр. 58, 227.


Източник: Речник на българския език (онлайн)