ПРЪСКА̀Ч1 м. 1. Мъж, който работи с пръскачна машина (обикн. при пръскане на лозя, овощни градини и др.). После дойдоха неколцина мъже, задянати с пръскачки. .. Тогава се запознах с Исо Калиманов — той беше един от пръскачите. Н. Тихолов, ДКД, 178.
2. Остар. Разпространител. Военното министерство обяви, че всичките български полкове от двете страни на Балкана са приподнесли вече такъва клетва. При това Военното министерство предупреждава, че пръскачите на подобни слухове на публиката ще бъдат предадени на полевия военен съд. С. Радев, ССБ II, 30-31.
3. Остар. Книж. Прахосник, разсипник. Богатството в ръце на един разпуснат и пръскач человек трае колкото вода в решето. Ат. Начев, ПЖ, 16. Търговец не дава, имотен чиляк не заима на пръскач чловек, който не пести. КН, 35. Всред разврата, в който във время на царете беше потънал Рим, у Байа ся стичали всички разглезени, разпуснати пръскачи, женкари и други похабени хора. Лет., 1874, 113.
ПРЪСКА̀Ч2 м. Разг. Устройство, механизъм за изхвърляне, разпръскване на течност на струи, пръски и под. Някъде блестят и се извиват като сребърни змии студени водни струи от дълги каучукови пръскачи. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 17. В средата на този диск е поставена вертикална метална пръчка .. На металната пръчка е поставен пръскач с помпичка, който може да се движи по вертикалната пръчка със затягащ и отхлабващ винт. Н. Алфатарлиева и др., ТГДО, 13.
ПРЪСКА̀Ч3 м. Зоол. Речна риба от семейство шаранови със сплеснато тяло, светлосив или зеленикав гръб и сребристобели корем и страни; пръскачка3, блескач, белица1. Alburnus alburnus. Почти всичката риба беше от един особен вид, пръскач, по-едър, грапав на пипане и с оранжеви перки, който идваше тук през пролетта, за да хвърли хайвера си. Д. Фучеджиев, Р, 277. Най-сетне малко по-нагоре нещо ми понесе перцето. Засякох чевръсто, рязко и с ожесточение отметнах назад. Един пръскач. Откачих го от въдицата и го загледах весело в червеникавото око. Д. Калфов, ИТШ, 60.